Неоновата приказка на Орелия и Лумина

Живея в онази тайнствена част на гората, която чака слънцето да залее, за да разкрие истинското си лице. Когато настъпи нощта, всяко листенце и всяко малко създание започват да светят с вълшебни, неонови цветове. Моят дом е сгушен в хралупата на една гигантска космическа гъба, а стените му са украсени с гирлянди, тънки като копринени нишки, които блестят по-силно и от най-ярките светулки.

В главата ми винаги живеят хиляди герои и непознати истории. Обожавам да се превръщам в някой друг, да обличам неговите чувства и да разигравам цели представления! Още откакто бях съвсем малка, създавам пиеси за моите родители и приятели – защото животът е много по-забавен, когато можеш да бъдеш когото си поискаш.

Понякога в мен има толкова много енергия, че сякаш ще избухна като малка свръхнова! Трудно ми е да стоя мирно дори за минута. За да изразходвам тази сила, играя всякакви игри с топка заедно с моите приятели. А когато трябва да помисля над нещо сериозно, започвам да ходя в кръг – това помага на мислите ми да се подредят.